Мая Стоицева е била свидетел на покъртителната трагедия, случила се 

Мая Стоицева е била очевидец на покъртителната покруса, случила се  на плажа в Китен. Вчера 15-годишно момиче влезе в морето и бе погълната. Стоицева визира в своя роман и друга гибел - тази на Стефан, млад мъж с увреждения, чиято майка изиска и тя, и той, да бъдат евтаназирани

" Не знам по какъв начин да стартира това.... Как се написа за гибел на дете?!? А през днешния ден те се оказаха две - едното Стефан на Рени Григорова! Утеха и мир в сърцето ти! А другото....

На плаж сме.... Малко време в работните срещи! Шанс! На Китен! Буквално за секунди суматоха на плажа, тичат спасители, целият плаж настръхва! Вадят от водата едно съвсем мъртво момиче! Търсят още...

Няма да пиша за ужаса на майката.... За това да гледаш водата с голяма тревога и да се надяваш, че морето ще пусне от студената си прегръдка и другото ти дете....

Сега желая да крещя!!! Защото на плажа до майката сме аз, моят необикновен другар Gabriel A. Hillman и Съни! Разбирате ли? Гейб гледа с неразбиране и споделя мисля, че тук има потребност от теб и крясъците ти! Спасителите са в суматоха, няма спешна помощ, няма никой, никой!!!! В новините чухте по какъв начин реагирали спасителите - да ви кажа ли по какъв начин??? Никак! Във водата се хвърли един младеж, който плака цялостен следобед, че извадил едното момиче, само че не могъл да извади сестра й! Бърза помощ пристигна откакто заплашвах по телефона и крещях на диспечери! Майката колабира в ръцете ми! Викаше детенцето си, няма сестра, единствено аз съм там, оказвам помощ с каквото мога! Моля се с нея, апелирам се за избавеното и момиченце Йоана, рева за неспасеното Рамира (тя към този момент е във безконечния Мир), рева с огромното и момиче, което броди по брега и гледа през сълзи морето! И няма, няма няма помощ хора!

Нямаме страна, не останаха и Човеци!!! Освен едно семейство - невероятна здравна сестра Ели и брачна половинка и!

Бясно ми е и ми е голямо мъчително.... Знам, че няма подобен термин, няма голямо мъчително! Но за държавицата ми е...

Нямаше грижа за Стефан, майка му беше оставена на грижата на майки като нея....

Не видях нито една работеща институция на плажа през днешния ден! Спасители в суматоха, служители на реда.... Безпомощно кръстосващи, спешна помощ след час време, тъй като има една кола за спешна помощ и тя идва от Созопол, няма психолози.... Как ще продължат да живеят с болежка тази майка и децата и!

И ще изчетете по всички медии по какъв начин били на неохраняем плаж, какво правели във водата две деца сами! Бях там, флагът беше жълт за подозрително море, спасителите не знаеха какво да вършат, нямаше готови екипи да търсят във водата! Джет на гранична полиция ли - 20 минути във водата и завърши с обиколката...

Седях до тази майка и си мислех, на всеки може да се случи, можеше, ох можеше да е моето дете....

Сега прегръщам децата си и рева, тъй като на следващия ден, в случай че би трябвало да разчитаме на помощ - ми няма я!

Живеем в кочина, живеем в парадокс и все си мислим, че ще ни подмине!

Не сме застраховани! И в случай че Гейб знае, че във Флорида за броени минути на плажа ще има спешна помощ, спасители, пожарникари, помощ по суша и вода, че ще има психолози до фамилията.... Тук си знаем - би трябвало да се оправяме сами!

До по кое време?!? До идната детска гибел, до идващото заровено дете с увреждане, до идващият..... и привикваме с това безсърдечие!

Не желая да привиквам, не желая да пребивавам в това! А вие? Ще спите ли?

Бог да ни е на помощ и да ни пази, само че ние ще гледаме ли?

Тагвам всички, които могат да трансформират нещо! И малко публицисти, които желая да опишат същинската история, а не лустросаните вести!

Почивайте в мир, Стефан и Рамира! ", написа  Стоицева, която е и част от  " Системата ни убива ".